Видове стъкла
Има редица различни материали, които се използват за направата на часовникови стъкла. Като цяло, те се изработват от три основни материала и това е в зависимост от предназначението и качеството на конкретния модел. Всеки материал си има свои собствени преимущества и недостатъци. Поради тази причина е от значение да се знае разликата между тях.
Ето и трите основни типа часовникови стъкла:
Плексиглас – Това е най-евтиният тип стъкло. Той е здрав, гъвкав и прозрачен. Същевременно е много лек. Негов недостатък е, че се надрасква лесно. Но все пак надраскванията могат да се полират и заличат в голяма степен от опитен часовникар. Премахване на драскотините става чрез полиране на стъклото. Обикновено плексиглас се използва при часовниците от по-ниския ценови сегмент.
Минерално стъкло – То е най-често използваният тип стъкло при производството на часовници. Чрез специално третиране на обикновено стъкло то става по-устойчиво на надрасквания. Същевременно е по-крехко от стъклото, направено от плексиглас. Сред предимствата на минералното стъкло е приятната му визия и прозрачността му.
Сапфир-кристал - Най-харесваните часовникови стъкла са направени от сапфири. Обикновено се използват синтетични варианти на скъпоценния камък, които имат аналогични физически свойства като естествената му версия. Това е най-скъпото стъкло за часовници. Негово предимство обаче е, че е изключително издръжливо на надраскване – единствено диамантът е по-здрав от него и може да надраска такова стъкло. От всички типове при сапфир-кристала има най-малка вероятност стъклото да бъде надраскано. За съжаление обаче освен изключителната си устойчивост към надраскване, сапфир - кристалните стъкла са по-чупливи при директен удар за разлика от минералните или плексигласовите. Качествата на сапфир-кристала са оценени високо от дизайнерите на маркови аксесоари и точно поради тази причина, във високите си класове часовници, всички известни производители използват сапфир-кристални стъкла при изработката на своите продукти.